История и традиция

Сурвакарските обичаи са част от локалните обреди, изпълнявани още през XX век в Югозападна България. Свързани са с „Василъовден“, който по стар стил е на 14 януари. За това и днес „Сурва“ се празнува на този ден. Тези обреди се организират от младежи (ергени), ръководени от женени мъже. Днес вече участие в т.нар сурвакарски игри взимат и жени. Маските са изработени лично от участниците и членовете на техните семейства от материали от собствените им домове.

Основните обредни действия в сурвакарските „игри“ са свързани с прогонването на злите сили от селищата. Зад маските си те крадат булката, гонят момите и жените на площада и др.

Сурвакарската група е предвождана от болюкбашия, облечен в костюм на войвода със сабя в ръка. Нашата група е съпровождана от двама болюкбашии.

Save0046         Save0005

Основните образи в групата са деверът и невестата, като и двете роли се изпълняват от млади момчета облечени в народни носии. Невестата е забулена и пременена с опинци и черен литак обшит с мъниста, специфичен за граовския регион.

Save0101

Неизменна част към групата са и домакините, които също са облечени в народни носии. Те са хората, които посрещат сурвакарите в дома си. Самият обичай, който се изпълнява е сватба.

Save0041

Тупанджията е човекът, който дава тон на сурвакарското хоро.

DSC_0503-2

Мечката и мечкарят са образите, които обикновено заинтригуват публиката. Тяхната „игра“ е доста атрактивна.

Друг персонаж от сурвакарските игри е попа застанал или със своето къндилце с люта чушка или с менче с вода и клонка чемшир. Вариантите са два или ще бъдеш очаден или намокрен за здраве.

Save0055

В миналото в групата винаги са взимали участие и образите на циганите, като това не са от онзи типаж от днешно време със завързаното шалче със стотинки на кръста играещ кючек. За да бъдеш традиционен циганин е необходимо да си почернен и пременен. Ако си маскиран като циганка, то почти задължително е да имаш една „крошня“ с кукла в нея.Save0054

В сурвакарската група могат да бъдат пременени още лекари, байрактар, баба и дядо и др.

Страховитите образи на маските и ликовете на сурвакарите или така наречените звончаре е сред най-внушителната. Облечени в кожи и червени парцали и завързали звонци или хлопатари те са най-много бройната част в групата. Те слагат маски изработени от дърво, кожа и рога на животни. Ликовете пък са другият вариант, като те понякога достигат и до височина 3 метра. Те са налепени с пера и крила на домашни птици. Понякога се закрепят и главите на птиците. Характерно за групата са двете лица на ликовете. И за да бъде завършен техният образ те имат и дървено чукче в ръцете си. Разбира се това са най-страховитите образи на този празник. Те прогонват злото от къщите със силен звук на чанове и хлопатари, и със своите страшни маски и ликове.

Save0122 От 2015 г. Обичаят „Сурова“ е вписан в Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.

1983

Сурвакарската група на село Долна Секирна е запазила традицията и продължава да спазва обичая всяка година. Вечерта на 13 януари групата прави среща със сурвакарски групи от други села, а на 14 януари обхожда всяка къща в селото.

Първата организирана изява на групата ни е в Пернишкия фестивал „Сурва“ през 1971 година.

Сурвакарската група излиза за първи път на международната сцена през 2008 г. на 11 март в карнавала в град Струмица, Македония.

 

© 2014-2017, Габриела Савова, surva.dolnasekirna.com 
Всички права са запазени!

1 thought on “История и традиция

Comments are closed.